Религиозен живот на сибирските татари

Религиозният живот на сибирските татари не е достатъчно проучен, въпреки че този проблем е повдигнат от Г. Ф. Милър. Оцелелите източници предоставят откъслечни сведения за религията на татарите от Западен Сибир до края на 16 век. Както знаете древните тюрки, вкл. предците на сибирските татари смятат Тенгре за най-висшия бог. Тенгре е отражение на космогоничните представи на турците, Тенгре е олицетворение на слънцето, небето. Всички турци го боготворяха. Друго име на Тенгре е "Кук", "Кукляр". По-късно започва да се използва персийският аналог на тази дума "Kudai" ("Khodai").
Освен Тенгре, сибирските татари имали и свои местни божества. Италианският пътешественик Марко Поло, описвайки сибирските татари в началото на 13-ти век, пише, че те правят своя бог от филц и наричат Натагай, правят го жена и наричат двама богове Натагаи, те казват, че са земни богове: те пазят техния хляб и добитък, и всичко земно.
Въпреки наличието на писменост при древните тюрки, тенгрианската религия не е имала писмени книги. Същото беше и със сибирските татари. Ислямът, възприет от сибирските татари през 14 век, се бори ожесточено срещу тенгризма. Въпреки това сибирските татари запазиха повече тенгриански остатъци от казанските, а някои останки бяха преплетени с исляма. Например, местата на почит към сибирските татари са били свети места, свързани с мюсюлманския култ и природа. Те почитаха изключителни хълмове, езера, камъни и т.н. В древността сибирските татари погребваха мъртвите в ковчег. Над гроба се изпълнявала обредна песен - талин. В чест на погребаните е приготвена ритуална трапеза. Те принасяли в жертва кон, яли месото и направили пълнен кон от кожата и го погребали заедно с починалия, посветил специално изследване на този проблем, описва много вярвания, постулати на тенгрианците, запазени от съвременните алтайци. Предците на алтайците и сибирските татари са изповядвали една и съща религия - тенгрианството. Във връзка с преселването на древните тюрки в Бараба, в района на Иртиш, Тобол, Об, тенгризмът прониква в Западен Сибир. Следователно, според оцелелите рудименти на тенгрианството сред алтайците, можем да си представим много аспекти на древната религия на сибирските татари. Сред сибирските татари до наше време са запазени отделни останки от тенгрианството.
Според древните тюрки всеки предмет или явление имало свой собственик, често с антропоморфен или зооморфен облик. Алтайците дадоха името ее (ия) на такъв двоен господар.
В християнството и исляма има понятието "душа", в тенгризма е "кут". Но те не са идентични по смисъл. Ако душата напусне човек, той умира, а ако кут напусне човек, той остава жив. При алтайците кутът може да излезе от носния отвор на човек през нощта и да се върне обратно. Когато човек види някого насън, той не вижда самия човек, а само неговия кут. Кут в тенгрианската религия не е душа, а неговата духовна сила на човек, неговия ум. Френският изследовател Жан Пол Ру свързва Кут с тенгрианството.
Тенгрианците вярвали, че с раждането на бебето се появява и неговият тин (дъх). Ако бебето е без тина (не диша), значи не е живо. Жизненият принцип на плода в утробата на жената възниква от слънчев лъч, падаща звезда. Ако омъжена жена не забременее, тогава алтайските шамани издухаха „ембриона“ върху децата. И ембрионите висяха на свещените брези като листа. В утробния период от живота на бебето се грижи женското небесно божество Умай. Още след раждането детето е под покровителството на Умаян, покровителката на родилките и новородените.
Заедно с детето се раждат неговите кут и тин, които го придружават през целия му живот. Ако кут напусне човек и не се върне, неговият тин също го напуска и човекът умира - „тин се счупи“ („тин узде“). Кутът на починалия се премества в подземния свят.
Кут е известен и от рунически надписи. Малкият надпис на Кул-Тегин започва: "Tengri tag tvtsridv". Техният превод е даден от S.E.Malov: „небесен“, „нероден“ 53 . Друга фраза: "Tangri yarlykadynyn uchun, ние отиваме kutym bar uchun, kagan olurty." Малов превежда така: „По милостта на небето и защото самият аз имах щастие“. Според вярванията на турците кътът от растения се намирал в земята и оттам прониквал в растенията. Киргизи през 17 век вярвало се, че кутът на децата и домашните животни им е изпратен от женското божество Умай и божеството на огъня (от-ана). Киргизите направиха изображение на кут от калай или олово и ги държаха в сандък, предаваха ги по наследство. Умай замени кутията на детето и по този начин го спаси от зли сили. Л. П. Потапов пише за съвременното представяне на Умай от алтайците. Според техните вярвания кутът на детето, когато слезе на земята, е слаб и безпомощен, затова заедно с него от небето се спуска Умай, който го пази в (утробата на майката, заедно с плода на изпратила дете. Тя помогнала на детето, когато се родило, „понякога влизайки в битка със зъл дух, който попречил на това, тя придърпала детето при себе си. Умай не само защитавал детето, но и се грижел за него, забавлявал го, разговарял с него по свой собствен начин.Те се разбирали добре.Попечителството на детето Умай продължило до момента, в който то започнало да говори свободно, до около 5-6-годишна възраст.Според алтайците, на 5-годишна възраст - 6, детето се изправи на крака, т.е. определена възраст, камът, по искане на родителите, организира специална церемония в чест на Улген или друго божество, което изпраща кут на детето, с жертвоприношение на домашно животно, в което се искало дълголетие за детето.
Подобни представи за небесното божество са характерни и за други сибирски народи. Кута имаше синоним на "сур", обозначаващ "външен вид", "призрак", "образ". Н. А. Баскаков признава заемането му от арабския "сурат" (изглед, изображение, рисунка).
След смъртта на човек неговият кут се превръща в "узут", живее под земята, не вреди на хората. Като следи от миналото, думите "кут" и "тын" са запазени сред сибирските и казанските татари в наши дни. Срещайки някакво опасно явление или събитие, те казват: „Kotym chykty, kotym chiga yazdy“ („Моят кут излезе от мен, моят кут почти излезе от мен“).
Тенгрианската религия на древните тюрки може да бъде проследена чрез руническите надписи на Енисей и Горни Алтай, потвърдена е и от археологически материали. В редица митове на алтайци и телеути божеството Улген е в небето, а Ерлик е в подземния свят. Тенгрианската религия е имала виртуален характер - в нея липсва писмено представяне на богословски основи, заповеди, забрани, канонични правила, текстове на молитви към божества, духове. Всичко опираше само до словесна и визуална основа, изключително прост и малък ритуален инвентар. Религията се крепеше от традицията. Дългата изолация на тюркските племена от другите религии и от влиянието на техните проповедници осигурява стабилността на традициите. Но нищо в света не е вечно. В резултат на войни и набези на съседни племена и народи възникват интензивни контакти между тюркски и други племенни групи.
При липсата на държава няма единно начало на тенгрианството, християнството, будизмът и ислямът започват да проникват в тюркските племена. И шаманизмът прониква в племената, които остават с древната си религия - тенгризма, от техните съседи - угри, самоеди, палеоазиати, тунгуси. Традиционните класически основи на тенгрианството обаче остават сред турците.
Китайските източници съдържат значителен списък от специфични закони и етични правила на древните тюрки, за нарушаването на които се дължало на сурово наказание от светските власти, чак до смъртно наказание. Смъртта се наказваше например с убийство или насилие срещу омъжена жена. С глоба се наказвало обезчестяването на девойка, нараняването при сбиване, кражба и др. Такива наказания бяха предвидени в обществото.
Най-древната религия на турците, съществувала още преди хуните, в епохата Хунну, древното тюркско време в Южен Сибир, Централна Азия и Източна Европа, след разпадането на древните тюркски държави, поради миграцията на турците , разпространява се все повече и повече в Западен Сибир, Източна Европа. Предците на племената Теле и Тюкю го пренесли в горното течение на Об и по-нататък до съвременния Томск и степта Бараба. Други предци на сибирските татари донесоха тенгрианството в района на Иртиш и Тобол.
Тази древна религия на тюрки и монголи, за разлика от класическото езичество, вкл. шаманизма на сибирските племена, е бил по-близо до монотеистичната религия, т.к. тя имаше върховен единствен бог Тенгре (сред алтайците Улген).
Поради факта, че тенгрианската религия на древните тюрки е била по-близо до монотеизма, тюрките сравнително лесно са възприели монотеистична религия с един бог Аллах. Ислямът прониква дори в горските степи и степите на Западен Сибир, до предците на сибирските татари. Монголските владетели на Златната орда също приемат исляма. Поради географската си отдалеченост от ислямските центрове турците от Саяно-Алтай и якутите продължават да изповядват предишната си религия.
В древните тюркски писмени паметници, по-специално в речника на М. Кашгари и в „Кудадгу билиг“, тенгрианският духовник се нарича думата „кам“.
Според класификацията на J.-P.Roux основните функции на kams са били лечебна магия, пътуване до небето, предсказания и гадаене. Сибирските турци, вкл. Сибирските татари, древната концепция за Йерсу е оцеляла и до днес.
Понастоящем сибирските татари изповядват, подобно на мюсюлманите от Централна Азия и казанските татари, сунитския ислям с неговите ханафитски ритуали. Това показва възможното разпространение на исляма в Сибир чрез представители на Средна Азия, Волжка България и по-късно Казан.
F.T.Valeev, позовавайки се на работата на V.P.Darkevich, предполага възможността за разпространение на исляма в Западен Сибир от волжките българи и директно от представители на арабското духовенство. Древният търговски път от Волга до Западен Сибир минаваше покрай Кама, по нейните брегове и археолозите откриха много предмети от източноарабско-персийско производство. В.П.Даркевич съобщава за случая на заминаване от Волжка България на арабски керван от двадесет камили до бреговете на Енисей. Традиционно арабските кервани включват дипломати и проповедници на исляма. Има и предположение, че ислямът сред сибирските татари започва да се разпространява, когато е въведен в Златната орда при хан Узбек.
От наличните източници голяма стойност представляват два ръкописа на татарски език, съхранявани в библиотеката на Тоболския провинциален музей. Превод на тези ръкописи на руски е публикуван от Н. Ф. Катанов в Годишника на Тоболския провинциален музей под заглавието „За религиозните войни на учениците на шейх Багауддин срещу чужденците от Западен Сибир“ през 1904 г. Един от ръкописите от 4 страници е написан от Саад Ваккас, син на Реджаб Аллакулов, другият - Кашшаф Абу Сеидов на 3 страници Според ръкописите през 797 г. по Хиджра (27 октомври 1394 г. - 15 октомври 1395 г. според християнската хронология) 336 шейхове, по заповед на основателя от ордена На-Кшбанди от Ходжа Багауддин, с хана на Синята орда Шейбан, който се присъедини към тях, с 1700 конници-герои се спуснаха по Иртиш до местата, където народите Хотан, Ногай и Кара Кипчак, пристигнали от страната от Чин и Мачин (Китай), живял. Те нямаха своята истинска вяра, почитаха кукли (идоли). Всички те са били татари, пише в ръкописа. По това време на Иртиш пристигна друг народ под ръководството на Тарган Хан, с когото живееха остяците - езичници. Ходжа Багауддин нареди на шейховете „да поканят тези народи в исляма и ако те не приемат вашето предложение, тогава водете голяма война за тяхната вяра с тях“. Всички тези народи отказаха да приемат исляма. Имаше голяма война, шейховете и техните ездачи се биеха като истински смели. Езичници и татари унищожиха голямо множество. Те не оставиха нито една река, нито едно езеро, нито едно блато, нито едно дере, по чиито брегове живееха татарите и езичниците. Но те също претърпяха тежки загуби.
Оцелелите остяци, които не са приели исляма, избягали в горите, които дошли с Тарган Хан се върнали в Китай. Хотаните, ногайците и каракипчаците приели исляма.
Войните на Шейбан Хан в размер на 1448 души паднаха, останалите 252 герои се върнаха в Синята орда. В битки за вярата са загинали и 300 шейхове. От 66 оцелели шейхове трима останаха в Сибир, за да преподават вярата, 63 се върнаха в Бухара.
След тези събития ислямът се установява в Западен Сибир. Откриха се пътища, по Иртиш започнаха да минават кервани и започнаха да се натъкват на учени хора, духовници и просветители. Сибирските татари имаха арабска писменост, вместо руническа, бяха открити джамии и училища. Ислямската култура дойде в Западен Сибир.
Ръкописите разказват, че известно време след религиозната война няколко водачи на ордена Накшбенди дошли при татарите, включително имам Давлетшах и шейх Шерпети от Бухара, шейх Искандер от Хорезм, инсталирали мавзолеи над гробовете на най-видните мъртви шейхове, помолили местното население да се грижи за тях. След като бяха открити 39 гроба на загиналите шейхове, бяха установени имената им. Гробовете на останалите шейхове останаха неизвестни.
Местата за погребение на мъртвите шейхове, въвели исляма в района на Тобол-Иртиш, се считат за свещени от сибирските татари. Гробовете на 39 шейхове, загинали за исляма, са увековечени от народа, над тях са изградени надгробни паметници - четири-, шест-, осмоъгълни дървени къщи и се наричат "астана". Повечето от тях се намират в гробища, тъй като гробищата на сибирските татари са много древни, те продължават да бъдат погребани в тях и в момента.
Така, според легендата, започва ислямът в Сибир. Но в тези традиции има фрази, които изискват специално внимание. Те съдържат думите „татари и езичници“, които предполагат разпространението на исляма сред татарите до известна степен преди религиозните войни, описани в легендите. Ръкописите не казват нищо за това дали е имало привърженици на исляма в района на Иртиш преди описаните събития.
Както знаете, при хан Узбек (управлявал през 1313 - 1342 г.) областите Тобол и Иртиш под името "Сибир, Сибир и Чулиман" попадат под властта на Златната орда. Узбеките на цялата територия на Златната орда въведоха исляма като държавна религия и преследваха всички хора от други вероизповедания. Възниква въпросът: ислямът ли е въведен сред сибирските татари по това време? Източниците не казват нищо за това.
Следващата вълна на навлизане на исляма в Западен Сибир се извършва при хан Кучум, не насилствено, а с мирни, образователни средства. Отделни групи татари, живеещи в отдалечени места през 1394 - 1395 г. останали със старата си вяра, без да приемат исляма. Освен това след тези събития в Западен Сибир пристигат нови вълни от турци - не мюсюлмани. Затова Кучум решава да потурчи всички татари - немюсюлмани и през 1572 г. се обръща към бухарския хан Абдула с молба да изпрати в Сибир адвокат по шериата и проповедник на исляма. Тези събития са разказани от две легенди на сибирските татари, записани и публикувани от академик В. В. Радлов* 1 .
Първата статия разказва за пристигането в Сибир на ислямски проповедници от Бухара при покръстването им през 1572 г. на владетеля на Бухара, сибирския хан Ахмет Гирай. Вторият е за пристигането в Сибир на ислямски мисионери под ръководството на Ахмет Гирай, изпратени от владетеля на Бухара по молба на хан Кучу-ма. Второто предание съобщава по-точно имената на участниците в събитията и се потвърждава от други исторически документи. Наистина, братът на Ку-чум Ахмет Гирай идва в Искър и управляват заедно 4 години, след което Ахмет Гирей е убит от тъста си, казахския хан Шигай.
По молба на хан Абдуллах, Ургенч хан Аллагул изпратил Сеид Ярим в Кучум и шейх Шербети за насърчаване на исляма. Кучум ги посрещна с големи почести и назначи Ярим за главен сеид на ханството, Шербети се зае с въвеждането на исляма, откриването на гробовете на светите шейхове, загинали за исляма през 1394-1395 г. Две години по-късно сеид Ярим умира и Шербети се премества в Бухара. Кучум се обръща за втори път към бухарския хан със същата молба. В късния следобед Абдула Хан изпрати Сеид Дин Али Ходжа и същия шейх Шербети в Сибир. В допълнение> Кучум доведе от Казан голям брой духовници. Той успя значително да укрепи позицията на исляма и морала в ханството. Откриват се джамии, училища, образованието в ханството се разраства, появяват се учени и книги.
Татарските легенди разказват, че Кучум е имал библиотека, която е унищожена при превземането на Искър от руснаците.
С помощта на исляма, неговата идеология, Кучум се стреми да укрепи властта си и да премахне центробежните сили сред татарското благородство.
Не беше лесно за Кучум да въведе исляма във всички владения на ханството. Някои татарски семейства, разположени далеч от столицата на хана, останаха със старата си вяра. Освен това след 1394 -1395г. нови групи неислямски турци идват от юг в Западен Сибир. Дори при Г. Ф. Милър отделни кланове в района на Иртиш на Бараб също остават под старата вяра.
Приемането на исляма е повратна точка в живота на сибирските татари. Той отвори пътя към напреднала ислямска цивилизация, ислямът изигра голяма роля в укрепването на държавата на сибирските татари, помогна да се избавят сибирските татари от остарялата тенгрианска религия. След като приеха исляма, татарите научиха основите на мюсюлманската юриспруденция (фикх), съвкупността от ислямския закон. Най-важното значение на приемането на исляма е, че в селищата се откриват джамии, а с тях и начални училища (мектеп). Благодарение на исляма тук се разпространяват арабският и персийският език, както и арабската култура. Приемането на исляма още повече сближава сибирските татари с родствените им казански татари, чиито предци са приели исляма още през 10 век. Ислямът допринесе за укрепване на връзката на сибирските татари с тюрко-мюсюлманските народи от Централна Азия. Мюсюлманско духовенство, образовани хора дойдоха в Западен Сибир от Централна Азия, заедно с тях религиозни светски книги. Старата руническа писменост на сибирските татари е заменена от по-прогресивна арабска. Сред сибирските татари се появяват образовани хора, разпространява се грамотността.
Сибирските татари, които приеха исляма, все още имаха предислямски останки. Запазено е почитането на светите места. Те почитаха изключителни хълмове, езера, дървета, камъни и т.н.
Ислямът е официална религия в Тюменското и Сибирското ханства и постепенно се превръща в единствената религия на сибирските татари. Ислямът и неговата идеология, ислямското съзнание на населението на Сибирското ханство помогнаха да оцелеят като народ в условията на най-тежкия икономически, национален и религиозен геноцид след завладяването на земите на ханството от Московската държава.

Религиозен живот на сибирските татари
Религиозен живот на сибирските татари
Религиозен живот на сибирските татари
Религиозен живот на сибирските татари Религиозен живот на сибирските татари Религиозен живот на сибирските татари



Home | Articles

January 19, 2025 19:15:14 +0200 GMT
0.011 sec.

Free Web Hosting