Поради непознаването на собствената си природа, неспособността да осъзнава собствените си действия, сънливостта на ума, човек позволява умът му да бъде отвлечен от неговата светла божествена основа. В свят на промени е невъзможно да се наслаждаваме на щастието дълго време, тъй като то свършва бързо, а болестите, старостта и смъртта са неизбежни. Човешките страсти, мързелът, гордостта, ненаситността, ревността и гневът са разсейване на ума от неговата собствена природа. Отъждествявайки се с невечното, човек се разочарова от очакванията си и страда. Всяка мисъл оставя своя отпечатък. Попадайки в следващата ситуация, човек е склонен да реагира на нея по същия начин, както в предишния път. Така се формира неговият характер и се формира тенденцията за следващото му прераждане, един от шестте пътя. Той умира, ражда се отново, прави планове за живота си, разочарова се от много от тях и умира отново. Склонността му е закостеняваща. Все по-трудно става да се разбие този кръг.
Само като престане да се опитва да намери вечното в невечното, човек може да се отърве от чувствата, които му пречат, и да се върне към първоначалното си състояние, незамъглено от всякакви помрачения. Характеризира се с яснота на разбиране на случващото се, липса на страх и съмнение и непрестанно блаженство. То произтича от божественото невежество, чиято същност е ясното разбиране на отсъствието на собственото неизменно индивидуално „аз” и отъждествяването с „аз” на универсалното.
Като владетел в света на животните, опитомявайки някои от тях като домашни, унищожавайки някого за целите на суровините и храната, самият човек е храна и пази животни по отношение на различни духове и божества.
Home | Articles
January 19, 2025 18:55:18 +0200 GMT
0.008 sec.
